Злото набира сила и стига димензия, която надхвърля фантазия на авторите създаващи творби на ужасите. Е и Извън представите на авторите на съвременния продукт на държавните пазители в земята на Франц Кафка
 
Исках да опозная проф. Вимьетал лично! Да разбера, как така някакъв си човек с академични титли в социалната наука и от горе на всичко и завеждащ катедра лекарска етика е могъл тогава да се държи така, исках да опозная границата на злото в душата на човека, да разбера, как ли се помири със злото си, след като» играта им»свърши с неуспех. Исках да видя поведението му при конфронтацията му с мен, очи в очи. Може би това ми желание е непонятно за другите, но този, който е бил в подобно на моето поведение, без причина преследван и малтретиран, осъден към» изчезване » и като по чудо преживял всичко това, може би ще разбере моето желание че исках да погледна този очи в очи и да усетя що за същество е!!! 
 
 
572981_article_photo_qohm7vj_600x
 
 
В деня на разпит отидох при него, в легендарния, мистичен Дом на Фауст. Пристигнах С половин час по рано, гледах красивите сгради и все несхващах, че в едната от тези се намира този, същия, който така немилосърно подпечати нашите съдби, същия този Вимьетал. Всяка моя крачка ми причиняваше болка, още с влизането в сградата. При мисълта, че тука работи същия този Вимьетал, ми стана лошо. Съдбата ме насочваше към познанието на невероятно зло! 
Намерих кабинета му някъде на втори етаж…. Позвъних, очаквайки да се появи секретарката му, но вратата отвори той, г-н » професор», целия облечен в бяло. Психолог в бял панталон, бяла риза и в бяла престилка, така, като че ли бе лекар готов за действие. 
 
 
572981_article_photo_r15boll_600x
 
 Професор Вимьетал неуспя да скрие омразата с/щу мен. Въпреки сложената маска на професионалист психолог, многопластовата маска, сменяща се според ситуацията……. Но въпреки това, в определени моменти не съумя в няколко мига да скрие омразста бликаща от опите му. Видях в очите му омраза на ловджията спряму жертвата, която се измъкна от примката му и сега стои срещу му, лице в лице….. Неговият отмъстителен израз като че ли казваше:»тогава не знаех слабото ти място, но сега, приятел, зная как ще те прецакам. Слабото ми място, диагностицирано от специалист с педагогическа титла в същия този Дом на Фауст, е моята безгранична любов към рожбата ми, която се опитваха всячески да изтръгнат от сърцето ми. Бе ми забранено да я докосвам, да я виждам. Неговите «гадни» и «нежни» забележки, като че ли пълниха душата му с радост от болката на страдащия баща, страдащ за рожбата си. Болката на страдащия баща….. Когато напр. водех битката за личната си чест и свобода, отнета ми по поръчка на държавната власт, той замина за Германия за да печели пари. Той ни заби нож в гърба и след това той! замина заради пари в Германия а аз останах в ЧР, където трябваше да защитавам отнетата ми чест, да се боря с/щу държавните структури! Чест като понятие, като човешка ценност на този педагог са непонятни величини, непознати така, както неоткрита звезда…….. 
 А аз бях там с надежда, че най после с помощта на платени специалисти, носещи отговорност за подрастващото поколение, за следваща генерация ще намеря помощ за моята дъщеря, ще я спася от ръцете на нейната психично болна майка, да мога да я възпитавам според общоприетите човешки ценности, така че да стане пълноценен човек….. За това да бъде така държавата назначи, кактоза моето, така и за останалите деца тизи професор Вимьетал а съд постанови него директно за моето дете!