Както се казва в легендите, пътуващи м/ду Месопотамия като комети, “ Бог е велик и всемогъщ и неправди не прощава“ и така, днес „лахмаджън“ измести пицата по цял свят скорострелно, така както в легендите

Цялата Месопотамия е изтъкана от притчи, легенди, приказки, разкази и песни, те са епос на средата, както се казва в оперното пеене.

Всички деца под покрива на дома, където лятото заспиват с айран в ръка, слушат от майките си или безброй лели, притчи, легенди, приказки или разкази. Една от всичките легенди, които “ пътешестват“ през целия библейски Рай, е легендата за майката Сара, съпругата на патриарха Ибрахим (Abraham).

Според легендата двамата са били родени в кюрдския град Руа(Ruh=душа), на турски Урфа, днес областен град. Тук е искал да принесе в жертва на Господ сина си Исак а мястото е светиня, както за евреи, християни, така и за кюрдските мохамедани (Safia). А в тези свети места, майка Сара се прочу със своя хляб. При всяко угощение, всеки гост и посетител, възхвалявал не само Сара но и хлябът й.

Сара изпичаше хляба върху камъните така, както и другите жени, но тестото на хляба й бе много тънко. Когато изсъхваше, ставаше хрупкаво и на всички много им харесваше и започнаха да правят тестото по същия начин. Но майка Сара

не се задоволяваше само с това и започна да слага отгоре хляба накълцано месо, лук и други най-разнообразни зеленчуци от този библейски Рай и благодарение на това, всеки път хлябът имаше различен вкус.

И всичките жители на Haran започнаха да й подражават. До днес не се знае кога започна Сара да изпича така хляба, дали преди или след завръщането от Египет, където би могла да се научи кад да подобри изкуството на изпичане хляб с месо, така и със зеленчуци или с млечни продукти, като напр. сирене, масло, извара, сметана……..

Този вид хляб бе традичен през нашето детство и всички бяхме превъзбудени преди пътуването до РУА от това, че ще посетим пещерата където е отишъл Ибрахим(Abrahám) да принесе Богу в жертва единственият си син Исак и че ще хапнем също така изключителен и тъй вкусен хляб на майка Сара.

Но след това Турция, благодарение на певците от Руа, които са през последните петдесет години ненадминати, преоткри този хляб. Наричат го „лахмаджън“, днес познат под наименование турска пица

Днес няма квартал в турските радове, където да не се предлага само „лахмаджън“

Но лахмаджън се появи и в Европа, благодарение на дюнеркебапи. Естествено, че никъде не е така вкусен, както го е правила майка Сара.

Град Руа бил под владичеството на Рим от първи век п. н. ера до началото на новото летоброене (до 1-2.година)и хляба се харесал изключително много на римляните, както впрочем на всички. След завръщането в Рим, всеки, по свой начин, в местоживеене се опитал да пресъздаде хляба на майка Сара. Така според легендата се появи на бял свят световно известната ПИЦА.

Днес би могло да се каже, че бе открадат патента…….

Както се казва в легендите, които пътешестват над Месопотамия като комети в небето, Господ е голям и всемогъщ и неправди няма да допусне и така днес Лахмаджън, с бързината измества пицатанавсякъде по света така, както става в легендите

Хлябът на майка Сара не може да бъде описан, е неповторим, щото е хлябът на майка Сара.