Моята майка.

Taybet Inan

Моята майка

Когато убиха майка ми , съседите , които видяха убийството , започнаха да викат . От всякъде . Нали бе тяхна комшийка , пораснали заедно , танцували заедно по склоновете а на празника НАВРОЗУ заедно прескачали запален огън на мегдана , а когато някой си отиде в небитието всички жалеехме .

Когато от виковете разбрах , че майка ми е разстреляна , поисках да изтичам при не е , там на улицата , но големите ме спряха ! Бях още дете ! Но на вуйчо нямаше как да го спрят , отвори вратата и взе да тича при майка ми а мене ме държаха с всичката сила и ми закриваха очите , за да не гледам простреляната ми майка .

Как лежи там в собствената си кръв.

Не бях на себе си ! Някой ме държа силно , притиснал ръцете ми към тялото ми , притискайри ме през гърдите и около врата и аз напразно исках да се освободя и да изтичам при майка ми . И изведнъж виковете засилиха ..разбрах , че и вуйчо ми е разстрелян , който бягаше при майка дето лежеше на улицата ….за него нищо нямаше значение какво може да се случи , той бе неин брат …в един момент се завъртях и с едното око през “ крещящата ръка “ зърнах вуйчо си , да лежи няколко крачки пред майка ми , да лежи в собствената си кръв….

Бях адски изтощен , нямах сили да се движа осъзнах , че седя на земята …краката не ме държаха…съседите ме оставиха на земята , вече нямаше нужда да ме държат , съседите и роднините знаеха това …само седях и през полуотворената врата гледах мама и вуйчо …..

След малко започна вуйчо ми да мърда и да се сурка към нас към полуотворената врата…..

Доближи вратата и комшиите като умопомрачени изтичаха при него и го издърпаха в къщи …всичко стана страшно бързо ….. няколко крачки ….около тях хвърчаха патрони , никого неулучиха . Вуйчото го вкараха в къщи . Пред мен , там където лежах немощен , лежеше вуйчо ми . Вуйчо , който ме учеше да яздя кон , при НАВРОЗУ да паля огън , учеше ме да хващам риби , през дългите нощи ми разказваше легенди , моят вуйчо , целият в кръв , безпомощен . Влачиха го като мъртво животно ….помня как цялото ми тяло се тресеше и аз плаках , плаках…..

Майка ми лежеше там , на улицата , мърдаше но след часове движенията й намаляха….

На другия ден , всеки който имаше все още зареден мобилен апарат, правеше опити да се свържат кой с гувернера , с юристи , в казармата , с полицейски участък , с всеки номер който бе намерен , с едничка цел , да могат да вкарат тялото на мама от улицата в къщи , звъняха и звъняха , молиха се само това да позволят….когато не разрешиха това , отново се молиха …поне да прогонват лешоядите и гладните бездомни кучета от тялото на майка ми …

Какво ли е чувствала , дали я болеше много ? Сигурно да ! Никога не съм говорил за нейната обич …когато ме е прегръщала , не мога да опиша , получавах с това всичко , като чели ми даряваше обич на целия свят , чувството , все едно се намирах в рая …. това бе майчината обич , нали ?!

Остана майка ми да лежи там цяла седмица и аз не я изоставих , от мястото където седях , там на земята не я изоставих и не само с погледа си…..

Никой от нас не спеше , не само аз , страхувахме се , че всеки момент ще започнат да се връщат я гладни кучета , я лешояди , нашите ги прогонвоха с виковете си , хвърляха от прозорците горящи дърва , удряха по медените съдове за да ги прогонят от моята майка , която лежеше там може би 100 , 150 метра от нас , тя лежеше там а ние в къщи умирахме….

Frau Taybet Inan

Държавата ми причини толкова много болка , болка която може да причини човек без човешка душа , да причини болка на друг човек …седем дена , СЕДЕМ ДЕНА майка ми лежеше там , по средата на улицата а ние у дома и неможехме , забранено ни бе да я доближим …

Как да остане човек човек , не може да остане по вече човек , убиха човека в мен….

Когато ни позволиха , след седем дена да внесем майка ми у дома , тя бе вкоченясала , като камък а в ръката стискаше парче от забрадката . Много трябва да я болеше , нали ?Целувах й ръце и очаквах пак да ме вземе в скута си , да ме прегърне …..все й целувах ръце и молех я да ми прости дето я ядосвах ..кръвта й бе замръзнала , на лицето пръстта , на страната върху която падна , когато я застреляха , дрехите пропити с нейната кръв , после нейната кръв се втвърди , като камък , това бе нейната кръв , това беше камъкът на моята майка…..

Майка ми не ухаеше вече както винаги , сега се усещаше мирисът на кръв и земя. И косата слепена , мръсна се втвърди . Тези поддържници на алах от дълбочината на същността й разкъсаха душата й …..

Очите й останаха отворени , докато гледаше към нас вкъм къщатата лицето й остана така извърнато а краката превити в коленете , да тръгнат към нас седящи между вратата на дома .

Моята майка …..убихте моята майка ….Имате ли деца ? Незная ……няма да ви кажат как боли …това е чудовищно !

Седем дена …седем дена остана моята майка там , на улицата в студът и сняг …Това , което боли най много , аз не зная колко часа , с раната , там , на улицата още живееше ! Казвам , дано след раненето й да е умряла , това го казвам аз за моята майка , РАЗБИРАШ ЛИ ……

 ВИЕ УБИХТЕ МОЯТА МАЙКА …….