Yekta Uzunoglu

Yekta Uzunoglu

 

Доктор YEKTA UZUNOGLU на кюрдски YEKTA GEYLANÎ, роден през1953 в Турция гр. СИЛВАН е известен съвременен писател, преводач, лекар и предприемач с кюрдско – армейски корени. Освен посочените професии през целия си живот се ангажира като активен борец за правата на кюрдското малцинство в Турция, Иран и Ирак. Като писател и преводач е автор на превода на части на Библия и трудове на Карел Чапек на кюрдски език и обратно кюрдска поезия и проза на чешки и немски 

Има постоянно пребиваване в Чехия а от 1996 година немско гражданство, дадено му в пражкия следствен арест. От 2006г.е носител на награда „František Kriegl“. 

 1971 година пристига в Париж за да изучава френски език. Благодарение на стипендията получена от последния кюрдски принц K. BEDIR CHAN следва медицина през годините 1973 –  1979 в Прага, в Карловия Университет 

Включва се активно в дисидентса работа срещу режима а когато режимът на Густав Хусак през 1975започна да предава кюрдските студенти от Ирак в ръцете на режима на Саадам Хюсеин, доктор Узуноглубе член на групата на кюрдските студенти обявила протестна гладна стачка, илегално окупиращаареал на шведското посолство в Прага. 

 Също така по време на следването основава илегално издателство самиздат „Арарат“, където публикува своите творби за Кюрди и Кюрдистан

 След завършването визата не му бе удължена и се завърна в Париж. Отказва се от стипендия за в престижен институт Л. Пастьор и заминава като доброволец с Лекари без граница, за иранския Кюрдистан,( където е бил основател на полевите болници) в момента на въстанието срещу току що създалата се Ислямска държава

 Като ангажирал се е в кюрдския проблем му бе отнет турският паспорт. През 1981година получава от тогавашна ГФР статут на бежанец След две години се става един от основателите на Институт Kurde de Paris 

(Кюрдскиинститут в Париж) и също така основава Kurdische Institut in Bonn, който управлява като директор до 1988

2006 Подкрепа, гладна стачка

На 3-ти март 2006 г. в подкрепа на Узуноглу е публикувано открито писмо „Жалваме се“, подписано от видни личности от обществения живот, а именно: Павел Достал, Таня Фишерова, Франтишек Яноух, Карел Йех, Квета Йехова, Сватоплук Карасек, Ярослав Коржан, Дана Немцова, Карел Шварценберг, Йиржина Шиклова, Венек Шилхан, Либуше Шилханова, Яромир Щетина и Петрушка Шустрова.

През април 2006 г. на Узуноглу е присъдена Наградата Франтишек Кригъл на Фондация Харта 77 „за дългогодишна и безстрашна борба за човешки права и човешко достойнство както по време на комунистическия режим (кулминирала в изгонването му от Чехословакия през 1979 г.), така и след ноември 1989 г. През 1994 г. е арестуван и цели 31 месеца лежи в затвора и вече близо 12 години призовава новото чешкото правосъдие (след промените през ноември 1989 г.) за справедлив процес и очистване на името си.“

През март 2007 г. в знак на протест срещу дългата продължителност на процеса Узуноглу започва гладна стачка, която прекратява след 11 дни. С еднодневно гладуване го подкрепят редица личности, включително бившият президент Вацлав Хавел.

2007: условна присъда, обжалване, освобождаване

На 29-ти март 2007 г. Узуноглу е осъден условно от Окръжния съд Прага 4 на две години затвор с изпитателен срок от пет години за „изнудване и измъчване на един чужденец“ (Гюркен Гьонен) и сваля от него обвиненията за „измъчване на други двама чужденци“. Двамата му съучастници са осъдени в тяхно отсъствие на изгонване от страната за период от 10 години. Узуноглу определя решението на съда като фашизиращо и обжалва присъдата. Според информации в медиите, опасения за справедливото протичане на делото изказва и международната организация Амнести интернешънъл.

На 31-ви юли 2007 г. апелативният Градски съд в Прага освобождава Узуноглу, отменяйки присъдата на Окръжния съд от 29-ти март 2007.

Съобщения и публикации на Амнести Инернешънл – AI изказва опасения за справедливото протичане на процеса срещу Йекта Узуноглу.